Шандор Петьофи

Любов и Свобода

Бесило за кралете

С Ламберг се свърши - падна той от меч.
Латур увисна. Почна люта сеч.
Чудесно е - не може да се спори -
победа е народът щом говори!
Но две глави са малко, разберете,
бесило направете за кралете!

Косач коси тревата - мине ден,
в полята избуява стрък зелен.
Дърветата подкастря градинарят -
година мине - пуснат пак ластари.
Сечете ли, из корени сечете!
Бесило направете за кралете!

Кога най-после, глупава земя,
кралете ще отхвърлиш ти сама?
Не мога ли да вдъхна аз на роба
неизчерпаемата моя злоба!
Клокочи в мене тя като морето…
Бесило направете за кралете!

Природата злъч вля му във кръвта.
Той подлост пи на майка от гръдта.
В позор заченат е, целият позор е,
черней света от неговите взори.
От костите му гний пръстта в полето…
Бесило направете за кралете!

Война вилней из цялата страна,
рушат се градове, димят села,
не секват вопли, трупове се валят…
Смъртта е сита - само не и кралят,
виновник за бедите, за клането.
Бесило направете за кралете!

Напразно лееш кръв, народ - герой:
глава - корона отсечи във бой.
Чудовището скочи ли отново,
за нова битка ний да сме готови.
За жертвите големи не плачете -
бесило направете за кралете!

На всички други - обич и привет.
Но няма за кралете милост, не!
Увисне ли въжето на дървото,
оставям свойта сабя и перото:
палач ще стана само пригответе,
бесило пригответе за кралете!

Дебрецен, декември 1848 г.

/изготвено от Светла: http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/